Централните банки загубиха фокуса в своите сигнали към пазара

В разгара сме на голямата седмица на срещи на централните банки – със заседания на Федералния резерв на САЩ в сряда, Английската централна банка в четвъртък и Японската централна банка, която приключва срещата си в петък.

Молбата ми е, улеснете нещата, пише Маркъс Ашуорт в материал за Bloomberg. Съобщенията на централните банки наистина не трябва да бъдат толкова трудни, колкото станаха напоследък - с множество заразени от жаргони инициативи, които само бъркат в раната на инвеститорите. Не е моментът да не съобщавате ясно намеренията си или да въвеждате объркващи и ненужни нови политики. Дайте ни ги направо. Ще бъде по-лесно в дългосрочен план, пише той в свой анализ.

Срещата на Европейската централна банка миналата седмица беше идеален пример за това какво да се прави и какво да не се прави. Първоначалното изявление предостави на пазарите необходимото успокоение. Темпът на изкупуване по пандемичната програма за количествено облекчаване на ЕЦБ ще бъде „значително ускорен“, за да се противодейства на скорошно покачване на доходността на облигациите. Повече нищо не беше необходимо.

За съжаление пресконференцията след това от председателя на ЕЦБ Кристин Лагард само размъти водите, като се опита да обясни нов „многостранен и цялостен“ подход за поддържане на благоприятни финансови условия. Все още не съм намерил убедително обяснение какво означава това, посочва Ашуорт.

Това се усложнява от все по-често срещания навик на централните банки - „източници“ след срещата, които се опитват да променят предаденото съобщение. Данните, че повечето банкери от ЕЦБ нямат намерение да разширяват размера на програмата за спешни стимули и са се споразумели само да ускорят изкупуването, накара германските облигации бързо да отстъпят от предишните си ръстове.

Също така се подразбира, че количественото облекчение може да се движи нагоре или надолу само на тримесечната среща на ЕЦБ, което не е гъвкавостта, която програмата при пандемия обещаваше. Тези смесени послания относно решимостта на ЕЦБ да ограничи нарастващите разходи по заеми неизбежно ще засилят нестабилността на цените. Също така създават впечатлението, че управителният съвет не е единен.

Председателят на Фед Джером Пауъл е почти толкова разочароващ в комуникацията си с пазарите, отказвайки като сфинкс да коментира нарастващата доходност, като без съмнение с едно око се опитва да намали спекулативните балони.

Фед вярва в мъглявата концепция, наречена „гъвкаво насочване на средната инфлация“ - по същество оставяйки икономиката да прегрее и позволявайки повишаването на цените да надхвърли официалната цел от 2%. Но без конкретна времева линия или индикация за това колко инфлация е твърде голяма, тя става безсмислена. Запазването на мълчание или скриването зад неясни концепции работи само за кратко време.

централни

Английската централна банка също далеч не е невинна в изкривените си сигнали към пазара. Тя е объркана за това дали е готова да приеме отрицателния лихвен процент. Въпреки че поне гуверньорът Андрю Бейли беше ясен, в интервю от понеделник, че скорошното покачване на доходността на облигациите отразява оптимизма за икономиката.

Нуждата от усложняване на нещата изглежда заразна. От септември 2016 г. Японската централна банка успешно контролира доходността на 10-годишните държавни облигации с минимална намеса. И все пак прегледът, който се очаква в петък, ускори продажбите, което принуди управителя Харухико Курода да излее студена вода върху някои от по-смелите очаквания за това, което ще се промени. Какъв беше смисълът на рецензията му изобщо? Една проста и ефективна политика стана объркваща.

Намираме се в точка на икономическа инфлексия, която излиза от дълбока рецесия и преминава може би към свръхсилен растеж, подкрепен от огромни пакети от държавни помощи. Това поставя дилема пред централните банки, които са свикнали да бъдат единственото острие на стимулиращото копие в продължение на повече от десетилетие.

Как те тихо да се оттеглят от битката, без да предизвикат нестабилност на пазарите, пристрастени към неограничени програми за изкупуване и ниски ставки? Ето защо за Фед и останалите е от първостепенно значение да обяснят къде виждат баланса на рисковете. Огромната промяна заслужава възможно най-голяма яснота.